Енох Фернгрен и Уилям Копитке първо провериха процеса на формоване. Принципът на този процес произтича от продухването на стъклените изделия. През 1938 г. Фернгрен и Копитке построиха машина за раздуване и го продадоха на империята на Хартфорд. Това е началото на комерсиалния процес на формоване. През 40-те години на XX в. Разнообразието и количеството на пластмасовите продукти са били много ограничени, така че процесът на формоване не се разви до късно. С увеличаването на разнообразието на продуктите и увеличаването на производителността, все повече пластмасови продукти се произвеждат чрез процеса на раздуване. В индустрията за безалкохолни напитки в САЩ броят на пластмасовите контейнери се е увеличил от нула през 1977 г. до 10 милиарда през 1999 г.

Процесът на раздуване започва да произвежда флакони от полиетилен с ниска плътност по време на Втората световна война. В края на 50-те години, с раждането на полиетилен с висока плътност и разработването на машини за раздуване, широко се използва технологията на формоване на раздуване. Кухите контейнери могат да бъдат с обем до няколко хиляди литра, а някои са контролирани от компютър. Подходящи пластмаси за формоване чрез раздуване включват полиетилен, поливинилхлорид, полипропилен, полиестер и т.н., и получените кухи контейнери са широко използвани като контейнери за промишлено опаковане.
Според метода на изработката на формоване, формоването чрез раздуване може да се раздели на формоване чрез екструдиране и инжекционно раздуване, а новоразработените имат многослойно формоване на раздуване и формоване с разтягане.
В процеса на екструдиране пластифицираната пластмаса първоначално се екструдира във формовъчната преса за екструдиране чрез винт, след което се използват следната форма и сгъстен газ за осъществяване на формоването на продукта.

